Централите концентриращи слънчева енергия (CSP) може да са важна част

 Централите концентриращи слънчева сила (CSP) може да са значима част световната тактика за възобновима сила, само че развиването постоянно е ориентирано към увеличение потенциала и размера на оборудванията. Нов дизайн от Националните лаборатории Сандиа (Sandia National Laboratories) усъвършенства успеваемостта на по-малките централи, чрез нов правоприемник, който може да всмуква повече слънчева светлина. При фотоволтаичните електроцентрали панелите гълтам слънчевата светлина и непосредствено я преобразуват в електричество, до момента в който CSP централите употребяват огромен брой огледала, наречени хелиостати, които отразяват слънчевата светлина върху приемници. Фокусираната светлина загрява течност в приемните панели, произвеждайки пара, която по-късно задвижва турбина създаваща електрическа енергия. Обикновено тези приемници се състоят от тръби подредени в плоски панели или цилиндри, само че тези дизайни не улавят 100 % от светлината. За тази цел екипът на Sandia усъвършенства дизайна на приемника, като вместо плосък, новият дизайн на панелите има характерна форма, улавяща повече от постъпващата слънчева светлина. „ Когато светлината е отразена от равна повърхнина, тя изчезва ”, споделя Клиф Хо, машинен инженер в Sandia. „ При правоприемник плосък дизайн, пет или повече % от отразената съсредоточена слънчева светлина се губи, тъй че ние конфигурирахме панелите с тръби в радиален модел, който улавя светлината от разнообразни ъгли, искахме светлината да се отразява към вътрешността на приемника и се всмуква, сходно на стените на звукоизолирана стая. Инженерите споделят, че новият дизайн прави приемниците с до 20% по-ефективни при поглъщането на слънчева светлина във съпоставяне със актуалните системи. Новите приемници може да бъдат 3D отпечатани от  никелова сплав наречена Inconel 718, което прави производството им относително бързо и на ниска цена. Екипът е тествал приемниците с въздух, въглероден диоксид и хелий, които преминавайки през тръбите зареждат турбината, само че дълготрайната цел е да се използва  суперкритичен въглероден диоксид (sCO2), което е гореща полутечна форма на газа, под високо налягане. Комбинирането на суперкритичен въглероден двуокис с новия дизайн на приемника би направило дребните CSP централи, с потенциал от 1 до 10 MW по-достъпни и ефикасни. Тези уреди с по-малък мащаб могат да бъдат употребявани за зареждане на обособени региони. Новите приемници са създадени по план сред Института за проучване на слънчевата сила за Индия и лабораториите SERIIUS в Съединените щати.